Премина ли Тръмп своя връх?
Пътят към пъкъла е застлан с преждевременни заявления за политическата гибел на Доналд Тръмп. И въпреки всичко на демократите може да им бъде простено, че поясняват огромните си победи тази седмица като бегла визия за края на Тръмп.
Не единствено, че центристките и социалистическите демократи помитаха дъската - във Вирджиния, Ню Джърси, Ню Йорк Сити и в няколко надпревари другаде - техните победи бяха увеличени от високата изборна интензивност. Избирателите са склонни да седят стиснати в по този начин наречените избори отвън годината. Но във вторник испанци и млади мъже от всички раси се появиха на тълпи. Толкова за това, че Тръмп изкова многорасова коалиция на работническата класа. Оказва се, че са били единствено чартърен.
Така или другояче, съперниците на Тръмп усещат евентуална заря. През годината, откогато беше избран отново, демократите страдаха от институционалната версия на депресията. Водени от застаряващите чиновници на времето, които изглеждаха мощно опиянени от дързостта на маневрите на Тръмп, рейтингът на утвърждение на партията продължаваше да пада. Тези цифри към момента бяха ниски във вторник вечерта, когато техните претенденти се прибраха вкъщи. Това изяснява част от шока от тези победи. Как може една изтощена партия с провиснала марка да остане да държи премията?
Отговорът е, че претендентите обърнаха оръжията на Тръмп против него. Неговото проваляне от Камала Харис през 2024 година беше основно за стопанската система. Срещу преобладаващите доказателства, Джо Байдън, по-късно Харис, продължи да упорства, че на американците рядко им е било толкоз добре. Те упрекнаха неналичието на признателност от страна на обществото на неприятната връзка. Само в случай че можехме да изразим по-ясно по какъв начин гласоподавателите са по-добре, те щяха да гласоподават за нас, споделиха си демократите.
Тръмп завоюва, тъй като се зарече да поправи това, което ядосваше гласоподавателите – изключително инфлацията. Нещо повече, той даде обещание да унищожи демократичната епоха на проповядване за местоимения и други морални дела. „ Камала е за тях/тях “, гласеше унищожителната му реклама. „ Президентът Тръмп е за вас. “
Победителите от тази седмица усвоиха тези уроци. Всеки от тях се съсредоточаваше безмилостно върху цените. Дори Зохран Мамдани, новият кмет на Ню Йорк, говореше основно за досегаемост. Въпреки че неговите средства за отбрана са доста по-радикални, в това число заледяване на наемите в целия град, дисциплината в посланието на Мамдани беше поразителна. Когато предишния понеделник беше помолен да реагира на изказванието на Тръмп, че наподобява по-добре от 34-годишния претендент, Мамдани сподели: „ Моят фокус е върху рецесията с разноските за живот, дребосъче. “
По разнообразни способи Абигейл Спанбъргър и Мики Шерил, новите губернатори на Вирджиния и Ню Джърси, направиха същото. Републиканският конкурент на Спанбергер се опита да привърже към нея транспроблема, макар че тя в никакъв случай не го повдигаше. Републиканците бяха оставени да водят фантомна културна война. Междувременно Тръмп стартира да звучи като Байдън. „ Нямаме инфлация “, сподели той в изявление за 60 минути предходната неделя. „ Хранителните ни артикули са намалели... Готови сме в действителност да разтърсим. “ Тръмп упрекна резултатите от вторник на обстоятелството, че името му не беше в бюлетината. Екзит анкетите описаха друга история. Повече от 60 % от американците упрекват Тръмп за това, което считат за неприятна стопанска система.
Тази аутопсия след изборите слага Тръмп в същинско усложнение. Неговият логически ход би бил да признае цената на гнева на Америка и да направи нещо по въпроса. Той разполага с цяла година, с цел да работи, преди гласоподавателите да изнесат нещо, което може да бъде доста по-последователна присъда на междинните избори през 2026 година Превземането на Капитолийския рид от демократите би трансформирало Тръмп в куца патка или в нещо по-лошо. Предишната форма допуска, че той ще търси победа непременно, в това число опит да обърне резултата. И въпреки всичко той няма вяра да постави похлупак на инфлацията, в случай че упорства с световните тарифни войни. Митата са главният инструмент както на икономическата, по този начин и на външната политика на Тръмп. Той назовава себе си „ Човекът на цените “.
В това отношение Китай може да се е притекъл несъзнателно, с цел да го избави. Предишната седмица в Южна Корея Тръмп подписа едногодишно помирение със Си Дзинпин по отношение на комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай. Буйният Тръмп насочи вътрешния си гръбначен кран, с цел да означи договорката им като „ дванадесет от 10 “. За разлика от това, неусмихнатият Си едвам съумя да се накара да огледа Тръмп. Размахвайки по-голяма базука - опасността от възбрана на износа на незаменимите редкоземни детайли в Китай - Си накара Тръмп да се подчини.
Сега Тръмп има мощен тласък да разгласи сходни победи в други търговски войни. В това отношение вторник вечерта също беше добра за Бразилия, Индия, Канада и други обекти на гнева на Тръмп. Върховният съд на Съединени американски щати организира чувания по отношение на законността на неговата тарифна война в сряда. Дали беше съвпадане, че консервативните съдии звучаха извънредно самоуверено в това питане? Те също биха могли да оказват помощ на Тръмп, като понижат митата.
Така или другояче, първият акт на втория мандат на Тръмп завърши. Верните му хора, ръководещи така наречен силови министерства, ще продължат да извършват капризите му. Очаквайте неговият основен прокурор, шефът на ФБР, ICE и Пентагона да бъдат ситуирани към изборите следващата година. Неуспехът от тази седмица евентуално единствено ще ускори мощния му инстинкт. Само наивниците биха заложили на необезпокоявани междинни избори. Каквито и да са контурите на отговора на Тръмп, неговата воля за власт е свирепа. Но за първи път от известно време демократите считат, че виждат излаз от мрака. Големите маржове на победа са най-хубавата отбрана против негодничеството.
